"Някогашните
преживявания на някогашните хора оживяваха от струните и освобождаваха, също
като сухи дърва в огън, пламъка на горящата душа."[i]
Толкова много мисли.
Трябва да ги изговорим и да ги напишем, за да не
смеят да се върнат, иначе как ще заспим в нирвана.
„Излиза, че
главата на човек не може нито за секунда да не мисли. Гледай ти как е устроена
тая пущина — щеш или не щеш, ама едната мисъл води друга и тъй си се нижат, без
да имат край, навярно докато не умре човек!“[ii]
Винаги има нещо в
нас, което ще пропуснем да извадим, заради нелепо обстоятелство или колебание,
поради страх да не нарушим въведено правило или утвърден канон и ще се удавим в
престоялата му смрад, когато ферментира в нас. А извадим ли го късно, може да е
мъртвородено. Някой може да чака точно тази йота, която досега му се е губила,
за да стори своето раждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар