***

 

Слушам прелюдията "Следобедът на един фавн" и импресията на Дебюси ме разтваря. Той кореспондира с буколиката на Маларме.

Но "тъй свеж, пред здрач да розовея [...] в шубрака на съня" е толкова нелепо! Така прибързано презряна е пошлстта на плътта! Тя е колика в увенчания с възглавница от пух корем[i] на кривоногия сатир, орисан с вечна похотлива страст, безчуствен за реката мисли на човека.

---

[i] Христо Смирненски, "На гости при дявола": "...беляза своя символ синодален/ с една възглавница от пух."